Ecclesiastes 6
Суетата на честолюбието и желанията
1 Има зло, което видях под слънцето, то тежко терзае хората: 2 a Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание. 3 b Дори да има някой сто деца, много години да натрупа и дните му да станат дълги, ако не се е наслаждавал на добро и няма той прилично погребение, бих казал тъй: „Пометнато дете от него по-честито е, 4защото то напразно е дошло и е отишло в тъмнина, и името му в мрак е скрито. 5Дори не е видяло, ни познало слънцето, но има по-добър покой от онзи.“ 6И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто – няма ли всичко да отиде на същото място? 7 c Целият труд на човека е за устата му, а душата му не се насища. 8С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък – сиромаха, който умее да живее сред живите? 9По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър. 10 d Всичко, което е получило битие, получило е вече име. Знайно е какво означава човек. Затова не може той да спори в съд с по-силния от него. 11Има много думи, които само умножават суетата. Каква полза за човека тогава? 12 e Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето?
Copyright information for
BulCont